Омраам

 "Хората са съвършено способни да разберат интелектуално къде е доброто и къде е злото, както в самите тях, така и в другите, но продължават да допускат същите грешки. Трудно е да се приеме, но е така. Обяснява им се, разбират, опитват, но правят обратното на онова, което твърдят, че са разбрали. Защо? Защото не е достатъчно да се отправят към своя интелект, необходимо е да се докоснат други фибри на тяхното същество. Не можем да се доверим много на някой, който казва: „Да, разбирам!“, защото ако неговите чувства и желания го тласкат в една различна посока, той ще се насочи в нея.

Следователно не си правя илюзии, знам, че възможностите на един духовен Учител са ограничени. Неговата работа се състои в това, да просветлява съществата, да им помогне да разберат как могат да излязат от блатата, в които са се потопили, и да им открие великите области, които ги очакват, ако се повдигнат, но Учителят продължава да е безпомощен, що се отнася до техните вкусове и нужди. Това само учениците имат силата да го направят, като почувстват, че от това ще намерят своето спасение. И в действителност, въпреки че успяват да го почувстват, това не е достатъчно. Всъщност, въпреки че искат с цялото си сърце да вървят в пътя на светлината, възниква една трета трудност, най-ужасната: нещо в тях, наречено навик, се противопоставя на тази промяна."

Ще ви дам един много прост пример: По телевизията дават една програма за глада в Африка. Всичките зрители разбират, че би трябвало да се направи нещо, защото е нечовешко да се позволи цели народи да страдат по този начин. Включително мнозина се разчувстват и спектакълът на тези страдания пълни очите им със сълзи. Но сега, ако им се каже: „Ето какво можете да направите, за да имат тези народи с какво да се нахранят!“, колко от тях ще приемат да изоставят своето спокойствие и своите навици? Колко ще се решат да изпратят парите, които пазят за своите удобства и за своите удоволствия, пък даже и само една част от тях, за да облекчат положението на тези нещастници? Е добре, същото това се случва, когато се опитваме да променим живота си. Мисълта и чувството могат да бъдат в съгласие, но за да може волята да победи лошите навици, мързела и егоизма, това коства много.

Когато ме чуват да говоря или четат моите книги, знам, че някои мислят: „О, бедничкият! Как може да вярва, че е лесно да водиш хората към Пътя на Мъдростта, на Правдата и на Любовта?…“ Не, не мисля, че е лесно, не съм толкова наивен, говоря, за да просветя онези, които са дошли да ме слушат, защото всяка вътрешна промяна започва с разбирането, но знам много добре, че останалото не зависи от мен. Не мога да направя така, че хората, които предпочитат илюзиите, да обикнат истината.

И включително за оня, който открива истината и който люби истината, може да се каже, че точно това е мястото, откъдето започват трудностите. Тези трудности най-напред съм ги открил от личен опит. Разбрах, че може да се приеме светлината, да се люби светлината, но когато става въпрос да постигнем успехи в подчиняването на психическата материя на тази светлина с цел тя да бъде напоена от нея, Боже мой, колко време, колко трудно е това! За един момент тя (материята) е мека и схватлива, но изведнъж започва да оказва съпротивление, да се бунтува и взима предимство. Тогава трябва да се започне наново. Но не трябва да се отчайваме, защото лека-полека тази материя ще отстъпи. Понеже разбирането е там и Любовта е там, един ден промяната ще се извърши. Във всеки случай, това което е сигурно, е, че без разбиране и без любов е безполезно да очаквате дори и най-малкия успех.

Да разберете къде е доброто и да желаете това добро, може би няма да е лесно, но винаги е по-малко трудно, отколкото третия етап: прилагането. Всеки един може лесно да приеме, че е за предпочитане да бъде трезвен, да бъде верен на своята съпруга или тя да бъде вярна на своя съпруг, да владее импулсите на гнева, да постъпва честно и искрено да желае да го постигне, но ето, че когато дойде изкушението, как да избегне да му се поддаде? За да устои, е необходимо ситуацията да бъде ясна и на трите плана: ума, сърцето и волята. И най-трудното е да обучиш волята, за да промени тя своите навици.

Един лош навик е като едно клише, което се записва в нашите фини тела. Един път записано, то се възпроизвежда безброй пъти. Включително, дори и мигновенно да се покаем заради нашата грешка, това за нищо не служи, повтарямe я отново… и после пак се разкайваме. Това е като една безкрайна верига от грешки и угризения. Бориш се, плачеш, разкайваш се, повечето пъти е неефикасно, защото угризението също е записало своето клише и тогава то се появява вceки път след грешката, но не помага да я изправим. Като че ли грешката и угризението са две същества, между които не съществува никакъв контакт. Следват еднo след другo, нищо повече. Ще кажете: „Но това е така, защото човекът е слаб!“ Да, слаб е; и е слаб, защото е невежа. В деня, в който ще има светлината, ще успее да триумфира над своите лоши навици.

И какво трябва да правим тогава? Трябва да заместим клишето, т.е. да заместим лошите навици, като полагаме усилия постепенно и съзнателно да имаме други мисли, други чувства и преди всичко други постъпки. Тези ще бъдат едни нови записи, нови привички, които ще успеят да неутрализират старите клишета. Няма да ги изтрият, защото в Природата нищо не се изтрива, но ще се наложат върху тях и те ще бъдат тези, които ще действат занапред.

Преди време един човек ми призна, че се чувства неустоимо привлечен от всички млади жени; давал си сметка за опасността, която това представлявало, но не знаел как може да се бори срещу тази страст и ме помоли за съвет. Ето какво му казах: „Опитайте се да потърсите една млада жена, която по-скоро ви оставя безразличен, и така ще можете да се владеете по-лесно и ще можете съзнателно да свикнете да поддържате дистанцията. После ще намерите друга и после друга, и ще продължите да постъпвате правилно. Така малко по малко във вас ще се запише нов тип поведение и то ще доминира. И когато се намерите пред една от тези девойки, които преди са ви карали да си изгубите ума, вече ще имате едно безупречно поведение. Но бъдете постоянно буден и бодърстващ, и продължавайте да се упражнявате с онези, които не ви изкушават.“

А какво се върши обикновено? Точно обратното: хвърляме се към хората и нещата, които са ни приятни и се отдалечаваме от други. За да победите едно изкушение, една слабост, трябва да се опитате да заместите опасния обект с друг, който да бъде безобиден за вас; новите привички, които по този начин създавате, ще ви защитават. Но даже и да не сте изложени на пагубни изкушения и да не им се подчинявате, винаги трябва да мислите да създавате нови по-добри модели на поведение, за да прогресирате.

И знаете ли, какво нещо е дяволът, образно казано, който често подтиква съществата към покаянието, за да продължават да вървят по грешния път с обновени сили и с един обновен плам? Не, със сигурност не го знаете. Като се съжаляване и плачете, вие засилвате желанието – сякаш тези сълзи, тези съжаления и тези желанията извличат сили, за да се задействат отново. Наистина такава е човешката природа и онзи, който не познава нейните кривини, нейните увъртания и нейните капани, ще продължава да допуска грешки.

Колко хора вярват, че постъпват в съгласие с доброто, което те разбират и обичат! В действителност правят точно обратното, но е невъзможно да го приемат. Защо? Защото си въобразяват, че е достатъчно да приемат в ума си един идеал и да искат да го реализират, за да го пoстигнат. Да, ама не – за съжаление не е толкова просто. Всъщност с това започва най-трудната част.

Ето защо едно от първите качества на Ученика е прозорливост. За предпочитане е да се държи добре, но да се държи лошо, това все още не е най-страшното. Най-страшното е да не си съзнателен за това. Онзи, който не е способен да види, че е постъпил зле, продължава да бъде потопен в непреодолими противоречия. Преживява провали, отхвърлен е от другите и не разбира защо: мислил се е за безупречен, бил е убеден, че останалите ще го одобрят, а даже и че ще му се възхищават. Разстройва се от това, което му се случва, мисли, че светът се е обединил срещу него, което влияе много негативно върху неговите мисли и чувства: бунтува се и по време на този бунт губи своята светлина и своята любов. И всичко това, защото отказва да признае, че не е успял да свърши същинската работа: приложението на идеалите в живота.

Почти безполезно е да се впускате в духовния живот, докато не сте разбрали колко е упорита низшата природа в човека и в каква степен работата, която трябва да се извърши чрез него, изисква будност, смирение и себеотрицание. Много хора вярват, че щом като са намерили едно духовно учение, ще се трансформират бързо. Само че не е така – владeeнето на психичния живот е много по-трудно, отколкото си го представят! Във всяко човешко същество обаче съществува тази способност за обновление, за регенериране, за обожествяване, но това е един много бавен процес. А това, което всеки може да реализира в настоящия си живот, зависи от работата, която вече е била започната в предишни въплъщения.

Онзи, който не е съзнателен за трудностите, които неизбежно възникват в духовния живот, е невъзможно да напредва; и е още по-невъзможно да помага на другите: пред оскъдните резултати ще се обезсърчи много бързо. Един проповедник, един духовен водач обяснява, повтаря, има впечатлението, че е разбран; но ето ви тук онези, които казват, че гo следват, а правят точно обратното на онова, което е изглеждало, че са разбрали. Как да не се умориш с течение на времето и да не се обезсърчиш, включително и да не се разгневиш? Качествaтa на един проповедник трябва да бъдaт стабилност, търпение, снизхождение. (Бел. Стопанина: Тук преводът със сигурност не е адекватен. Думата „снизхождение“ се приема повече като „високомерна любезност“. Затова нека на мястото на „снизхождение“ всъщност се разбира, струва ми се, далеч по удачното благосклонност или дори милосърдие.)

Тази стабилност, това търпение и тази снизходителност са крайно необходими. Имате примера със Слънцето. Следователно, също като Слънцето, един духовен водач трябва да дава своята светлина, а после онези, които той е просветил, нека правят каквото могат. Всеки ден гледам Слънцето и виждам, че не се възмущава, не потъмнява, не се обезсърчава задето хората не знаят как да ценят и да използват светлината. Тогава си казвам:„Е, аз също не трябва да се възмущавам, нито да се обезсърчавам, нито да потъмнявам.“

Не е необходимо да ми обясняват колко е трудно да помaгaш на хората да се подобрят. Има ученици, които често мислят, че знаят повече от своя Учител, което е добре за тях. Те искат да изживеят своите опитности и го правят. След известно време, когато вече са били добре очукани и разочаровани от живота, най-накрая разбират. И тогава искат да направят другите съпричастни на знанието, което отскоро са придобили. Но защо другите трябва да ги слушат? Те също искат да изживеят своите опитности. И ето защо мъдростта, която някои са придобили с цената на толкова усилия, рядко е използвана от другите.

Необходимо е хората да са били добре смачкани и сдъвкани от живота, за да приемат, че мъдреците имат право. И така те също са станали на свой ред мъдреци. Но не са много тези, които ще се опитат да се възползват от тяхната мъдроcт. Затова всяко следващо поколение повтаря грешките на предишното. Това е вярно не само за отделните хора, a важи и за обществата. Кой иска наистина да научи уроците на историята? Дава ви се една светлина, тя осветява вашият път. Решете се да я следвате! Исус казва: „Още малко Светлината ще бъде между вас. Ходете, докато имате светлина, за да не ви изненада тъмнината.“ Тази Светлина, за която Христос говори, очевидно не е същата, която представлява деня като опозиция на нощната тъмнина; тя представлява добрите вътрешни и външни условия, които ни се дават, за да напредваме.

Колко хора, когато се намерят в трудности и са подложени на изпит, изведнъж стават съзнателни за своето невежество, за своята слабост и си казват: „Ех, ако знаех!“ Можело е да го знаят, защото в известен момент са им били дадени всички условия, за да учат, да се упражняват, да се закалят; но са пренебрегнали тези добри условия. Духовният живот изисква усилия, но на тях по-рано други дейности и други занимания са им изглеждали по-важни.

„И сега, прекалено късно ли е?“ – ще попитате. Не, никога не е прекалено късно. Пътят на Живота е дълъг, безкраен и ще ви бъдат предоставени други условия, било в това съществуване (въплъщение), или в друго. Опитайте се тогава да не ги загубите, за да не трябва да казвате още един път: „Ако знаех!…“

* * *

Източник : http://www.otizvora.com/2011/10/3306/