Омраам Микаел Айванхов - Пътят на Светлината от Луйз Мари Фретет

"Един ден той дръзва да опита трудно упражнение на един връх , по който е почти невъзможно да се изкатери. Михаил иска да да се увери дали по време на изключително трудното изпитание в него няма да възникне нещо , което да го предупреди да спре,онова, което се нарича интуиция. ...Няма къде да стъпи , но все пак успява да закрепи крака си на една едва забележима издатина и да се закрепи. Вкопчен в скалата , Михаил се моли , свързва се с Бог и се вслушва в своята интуиция.Щом като получи отговор да продължи , той премества другия крак върху друга грапавина..Така лека по лека достига Върха...

Дързостта , която е характерна за неговия темперамент , го води непрекъснато към нови опити.
Едно разсъждение , което прави по-късно върху една от тези проверки  е твърде красноречиво за самия него :

" Изходът , разрешението трябва да се търси. Чудесно е да дръзнеш и предприемеш авантюра , да се впуснеш в Действие. Духовните хора често се колебаят и се питат: "Това добро ли е ? Дали ще мога да вървя по този път?" И така дълги години не посмяват да вкусят от прелестта на един нов живот. Знаете ли , че в древността не са удостоявали с Посвещение изпълнените с доброта , а дръзките ? За онези , на които им липсвало дръзновение , казвали , че не са готови да приемат Посвещението"* ( неиздадена беседа от 9 май 1944 г)