Аладин

Аладин

Всичко , което отричах , мразех , пренебрегвах

Наложи се да изпитам , преживея и сторя ...

Но в този стих не искам за лошото да пея , аз искам да го преодолея...

Оказа се , че то в нас таи се и щом му кажеш „Сезам отвори се!“ дори и

Без да искаш думите изрекъл на затвор в зловеща пещера си се обрекъл...

И Ключа към спасението отново е Доброто , Чистотата и Светлината...

Страдах , плаках , отричах ...но щом отново заобичах...щом отново заобичах...

Слънцето изгря и на летящото килимче Аладин отлетя далеч от злия маг и от злата

Пещера при принцесата добра...

Той стана принц на Честта и на Красотата но внимаваше с думите , които отваряха

На злото пещерата ...

Във всеки от нас 2 вълка живеят. Единият черен другият бял...Когато разбрах,

Че черният е кръвожаден , нахраних белият , а другият оставих

Завинаги гладен...