Ела си

 Ела си

Откакто си отиде все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата. 
Не знам дали обичаш многостишия, 
но днешното реших да ти го пратя, 

че сигурно и ти се притесняваш, 
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме, 
но иначе, отвътре сме си същите. 

Понякога се караме и викаме, 
и думите тежат като планети. 
Крилата ни болят. И бавно никнат, 
и бързо вехнат в полза на ръцете. 

Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист. 
А друг път сме огромни. Непонятни
божествени и истински, и прави. 

Но тъжно е, откакто си отиде. 
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме. 
Ела си, Боже, в къщите. При хората.

Елица Мавродинова