Силен е животът — очарова
или пък ни мами с вещина,
все едно: ръката му сурова
пише съдбоносни писмена.
Но притворя ли очи, веднага
мислено си казвам: „Не тъжи,
той ни мами, ала често влага
и утеха в своите лъжи.
Обърни лице и по луната
разгадавай своя земен дял,
успокой си, смъртнико, душата,
всички чужди истини презрял.“
Искам в люляковите пожари
трезво да премисля своя път.
Ще ни лъжат ветренни другари
и жените ще ни изменят.
Нека ме ласкаят снежно слово,
нека ме одумват с лют език —
свикнал съм на всичко и отново
няма да се жаля нито миг.
Моята душа трепери вече
на звездите в блясъка студен.
Който ми е свиден — се отрече,
и забрави — който беше с мен.
Все едно, посрещан с неохота,
мен ме радва ясната зора
и съм благодарен на живота,
че земя такава ми избра.
1925
Няма коментари:
Публикуване на коментар