вторник, 5 август 2014 г.

Утопия - из предисловието

"....Първите творци на новата наука са били изгаряни на клада като
Бруно , принуждавани да замълчат като Галилей , държани десетилетия в затворите и в изгнание като Кампанела...Ала не съществуват клада , затвор и инквизиция , които да могат да спрат полета на мисълта. Отивайки на клада Джовано Бруно беше казал :
- Смъртта  на кладата в един век носи безсмъртие в следващите.
Това е не само гордо пророчество. То е истина. Такава е картината в Италия по времето , когато се роди , живя , бори се и написа своята УТОПИЯ  ТОМАЗО КАМПАНЕЛА..."





"На острова има 44 града, всички до един големи и отлично
построени, маниерите, обичаите и законите са еднакви навсякъде и
всичките те допринасят за добруването на земята. Най-близкият лежи
минимум на 25 мили разстояние от другия, но не и толкова далече, че
човек да не може да стигне пеша за един ден от един град в друг. Всеки
град изпраща трима от най-мъдрите си Сенатори ежегодно в Амарут, за
да се консултират с другите за касаещите ги неща, и тъй като той се
счита за главен град, намирайки се в центъра на острова, там се правят
обичайно събранията им. Юрисдикцията на отделният град е на площ
около 20 мили, там където разстоянията са по-големи и площта под
юрисдикция е повече, но никой град не желае да си увеличава
границите, защото хората гледат на себе си не като на притежатели, а
като на наематели на земята. Навсякъде се строят ферми за омъжените
двойки, които са отлично планирани и са обзаведени с всичко
необходимо за селскостопанска работа. Живущите там се изпращат от
градовете и няма нито едно семейство под 40 мъже и жени и поне двама
роби. Всяко семейство се ръководи от един мъж и една жена, а на всеки
30 семейства има по един магистрат.
Всяка година в града се завръщат 20, след като са престояли там
две години и се изпращат на село нови 20 попълнения, за да научат
какво е селскостопански труд, а на онези, които са били вече една
година им е наредено да обучат новодошлите. Така никой от тях не е
32Томас Мор
Утопия
игнориран от селскостопанската работа, не се правят грешки, които в
друг случай биха били фатални за реколтата. Но от друга страна с тези
ежегодни изпращания на все по-нови и нови попълнения, се
предотвратява възможността човек да изживее целият си живот,
вършейки усилна работа и така тези хора доживяват до дълбока старост."

Няма коментари:

Публикуване на коментар