Петте обета в ДЖАЙНИЗМА

Правилното поведение е в пълно съответствие с пет велики обета (махаврата):

1.

ахимса, или съзнателно ненасилие спрямо което и да било живо същество, спрямо всичко, живеещо на земята и в почвата;
2.

сатя, или въздържане от лъжа, правдива реч. Това означава формата, в която се облича изказването на истината, също да бъде добра - речта да бъде лишена от словоблудство, от грубост, от вулгарност; истината не може да бъде изричана в неблага и неблаготворна форма;
3.

астея, или въздържане от присвояване на онова, което не ти принадлежи. В буквалния смисъл това означава човек да се въздържа от кражби. Обетът е свързан с ахимса, защото всяко живо същество следва да има всички условия, за да живее благополучно, ето защо не би следвало да му се отнема каквото и да било, което представлява част от тези условия;
4.

брахмачаря, или целомъдрие, съблюдаван от монасите като сурово отношение към всяко изкушение; според изискванията на обета човек трябва да стане неподвластен на каквато и да е слабост не само в действието си, а и в мисълта си; в по-смекчен вариант може да се разбира като обет да не се прелюбодейства и във всеки случай миряните строго съблюдават изискването в този негов аспект;
5.

апариграха, или въздържане от всякакви привързаности към сетивното и към охолствата на светския живот. Всяко привързване към света, най-напред чрез сетивата, а след това пристрастяването към приятното в сетивната сфера правят човека зависим от тази сфера, а тъкмо това тласка човека отново в самсара (в колелото на трансмиграциите).