Лев Толстой: Една от най-вредните мисли е „Всички правят така”

1. Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.

2. Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.

3. Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.

4. Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотричането, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.

5.  Истинската мъдрост не е многословна.

6.  Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.

7. Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.

8. Да се бориш срещу насилието с насилие, значи да поставиш ново насилие на мястото на старото… Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва – саможертва докрай.

9. Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.

10. Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.

11.  Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.

12. Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.

13.  Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.

14. Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото… и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.

15. Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг – че е зъл или глупав.