Един прилежен ученик, след като години наред работил с определена мантра, получил достатъчно прозрение, за да започне да обучава. Той не бил особено смирен, но учителите му не се безпокояли.
След като няколко години успешно обучавал, ученикът не мислел, че вече има какво да научи от когото и да било; но като дочул, че един известен отшелник живеел наблизо, не искал да пропусне възможността за такава вълнуваща среща.
Отшелникът живеел сам на един остров посред езеро, затова ученикът наел лодкар да го прекара до острова. Той приветствал стария отшелник с голямо уважение. Докато пиели билков чай, ученикът го попитал за неговата духовна практика. Старецът казал, че няма такава, с изключение на една мантра, която непрекъснато си повтарял. Ученикът бил радостен да чуе, че мантрата била същата, която и самият той използвал. Но когато отшелникът произнесъл мантрата на глас, ученикът бил ужасен!
"Какво има?" попитал отшелникът.
"Не знам какво да кажа. Страхувам се, че сте пропиляли целия си живот! Вие произнасяте мантрата неправилно!"
"O! Tова е ужасно. А как би трябвало да я казвам?"
Ученикът дал правилното произношение и старият отшелник бил много благодарен, като помолил да бъде оставен сам, за да може веднага да започне да се упражнява. По време на обратния си път през езерото, ученикът, сега напълно сигурен в превъзходството на знанията си, размишлявал за тъжната участ на отшелника.
"Какъв късмет, че наминах. Сега поне ще има малко време да се упражнява правилно преди да умре."
В този момент ученикът забелязал, че лодкарят изглежда доста стреснат; обърнал се и видял отшелника да стои спокойно върху водата, до лодката.
"Извинете ме. Не искам да ви безпокоя, но пак забравих правилното произношение. Бихте ли го повторили, моля?"
"Но вие явно нямате нужда от него" заекнал ученикът; но старецът вежливо настоявал, докато ученикът склонил и отново му казал как смятал, че трябва да се произнася мантрата.
Старият отшелник си повтарял мантрата много внимателно, бавно, отново и отново, докато вървял по повърхността на водата обратно към острова си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар