Каквото и когато да мислим , ние съграждаме от невидимата материя нещо, което привлича към себе си сили да ни помагат или да ни вредят , според характера на нашите мисли .
Затова първата крачка е да управляваме мислите си , чрез своя разсъдък . А втората крачка изисква от нас да развием у себе си навик за оптимистична мисъл .
Няма лекар , който да премахне болестите на тялото и душата така , както ги премахва радостната мисъл . “
“Помнете, че здравето и доброто разположение на тялото е това, което е
слънцето за растенията. Затова не се вглеждайте в себе си, защото болестта често зависи от нашето въображение. На обед или вечеря сядайте на масата винаги с весело лице и след молитва си кажете:
„Аз се храня мълчаливо, радостно, весело и красиво.
Мисълта, съсредоточението и самовнушението са основа на всичко. Мисълта е извор на постъпките, живота и проявленията. Изчистете извора – и всичко ще бъде чисто. Да се научим чрез разсъдъка си правилно да мислим. Обаче това господство на мислите се добива не изведнъж, а с дълъг и постоянен труд чрез най-полезната наука – размишлението, защото да мислим значи да живеем. A безделието, от духовна глед на точка, е отрова, защото дава простор на отрицателните чувства.”
„Самовнушението е оръжие, присъщо нам още от раждането. Това оръжие, или по-добре казано, тая сила притежава неимоверно, напълно недостижимо могъщество,което, в зависимост от едни или други обстоятелства, поражда крайно печални последици, а неврастениците, душевно болните, и въобще всички, които са жертва на безсъзнателни самовнушения, добиват чрез него душевното си равновесие. Затова Самовнушенията трябва да бъдат добре обмислени и съсредоточени в няколко къси главни формули, които по-късно ще се повтарят буквално.
Самовнушението, произнесено с висок глас или само с тихо шепнене, но непременно придружавано с движение на устните, е заповед, на която се подчинява подсъзнанието. Тая заповед се изпълнява без наше знание, главно нощно време – поради това, вечерното самовнушение играе най-съществена роля и дава най-благоприятни резултати...
Силата на самовнушението е тъй голяма, че само това, последното, обстоятелство е достатъчно, за да се разпростре влиянието на внушението върху всички състояния, от които желаем да се освободим; с други думи, тя е приложима във всички случаи.
При това никога не трябва да се забравя основният принцип на самовнушението: неизменима и пълна увереност в успеха, дори и тогава, когато първите опити са били завършени с неуспех. Причината за
вашето оздравяване ще бъде не надеждата, а силната увереност.
При самовнушението е необходимо напълно да се изключва волята, а да сеобръщаме само към въображението, за да се избегне между тях конфликтът, в който волята всякога се оказва победена.
Внушение. Внушението се определя като процес, чрез който се въвежда в
мозъка една представа, която се възприема от него. Дете, което си е уболо пръста или леко наранило ръката, ще заплаче, понеже усеща болки. Ако майката подуха на ръката му и лекичко я погали и потрие и му каже, че няма вече болки, че всичко се е свършило, детенцето ще престане да плаче и ще се усмихне.
Ако при това тя се закани на камъка,то детето съвсем забравя болката. Ако ли пък майката започне да го съжалява, или се изплаши от кръвта, която е потекла от ударването, то плачът и болките на детето изведнъж ще се засилят... В случая подсъзнанието на детето, на което казват, че не го боли вече, почва да вярва в това и почва да си въобразява, че не го боли, и
в действителност не чувства или престава да чувства болката.
Нощното внушение от второ лице (без знанието на болния) може чрез подсъзнанието на болния много да ускори излекуването на същия. Особено помага внушението при нервните и сърдечните болести...
Внушението се прави така:
Майката предварително казва на детето, че довечера, когато ще заспи, тя ще дойде при него, ще тури лекичко ръката си върху челото и главата му, ще го гали и ще му говори нещо и че всичко това няма да го събуди, че то ще продължава спокойно да спи и ще разбира хубаво това, което тя ще
му говори. И когато детето добре заспи, тя полекичка ще се доближи до него, полекичка ще тури ръката си върху главата му; ще гледа да не го събуди чрез грубо движение или студени ръце...
Дойде ли работата дотам, майката ще захване според случая, т.е. според това, което иска да постигне, да прави внушение. За по-голяма нагледност привеждам няколко примера:
Детето – момченце или момиченце, страда от нощни напикавания. Водено е то при няколко лекари, лекувано е дълго време, непроизволното изпущане на урина продължава.
Когато детето е подготвено чрез неколкократното му говорене във време на сън, без да се събуди, майката сяда до него,туря ръката си на главата му и му казва приблизително следното: „Ти, миличко, се
напикаваш всяка нощ, което става поради това, че спиш много дълбоко и не усещаш, когато дойде време за пишкане; от днес нататък сънят ти става по-малко дълбок,тъй че, щом се събере урина в мехура ти, веднага ще усетиш, ще станеш, ще се изпишкаш и след това пак ще заспиш. Усещането и събуждането ще става винаги, щом мехурът се напълни. А освен това ме-
хурът ти започва да събира повече урина,
отколкото сега. Поради всичко това, ти отсега нататък, веднага щом мехурът ти се напълни много, ще усетиш в него леки болки, които ще те събудят.”
Ако лекуването се затегне, внушението може да се измени така: „Спиш спо-
койно, но не много дълбоко; щом се напълни мехурът, веднага ще усетиш, ще се събудиш, ще се изпишкаш и незабавно пак ще заспиш. Във време на сън не можеш вече да пишкаш, понеже пикаенето на сън ще ти докара болки в мехура, които ще те събуждат.”
Внушението трябва да се прави редовно всяка вечер, без изключение, додето детето престане да се напикава. И наистина, детето или наведнъж, или постепенно, в продължение на 2-3 седмици, ще оздравее съвършено.
Разбира се, при това лекуване майката ще внимава детето да не яде солено, да не пие след пладне много вода и при лягане
да изпразни мехура.
Друг пример... Майката има едно мързеливо, лъжливо и крадливо дете. Това
я привежда в отчаяние, понеже бъдещето му се рисува в мрачни бои пред умствените й очи. Опасенията на майката са основателни, понеже поради тези наклонности от детето й не може да излезе добър и полезен гражданин.
Внушението, съчетано с природосъобразния живот, е единственото средство, което може да спаси детето й. Тя може да го приспособи във време на съня, по начина, както е описан по-горе. Колкото по-рано
захване тя, толкова по-добри резултати ще може да очаква. Затова нравствената длъжност на всяка майка е да следи развитието на децата си и щом забележи у тях някои лоши наклонности, да захване борба
с тях още от най-крехката им възраст. И ако повечето майки се захванат да правят това, то не само ще подобрят бъдещето на децата си, но ще изменят в благоприятен смисъл цялото общество...“
Петър Димков
Из „Петър Димков – моят баща „ - Лили Димкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар