Лили Димкова - Петър Димков.Моят баща

ИЗ ЛИЛИ ДИМКОВА "ПЕТЪР ДИМКОВ.МОЯТ БАЩА" :

ЦВЕТОВЕ

" Таткоказваше, че предметите поемат мислите, чувствата на хората, които ги изработват. Излъчването, аурата, на човека се по-пива от предметите.Дрехите, които носим, също попиват и се изпълват с нашата аура. Ето какво татко казваше за облеклото от ду-ховна гледна точка: „Начинът на обличанетодо известна степен също влияе на здравето. Облеклото на човека е дори в състояние давлияе върху неговото настроение. Тъмнитедрехи помрачават душевния лазур, светлото ипъстро облекло създава повече настроение сусмивки и радостни мисли. Затова трябва дасе обличаме разноцветно, както цветята, иникога да не носим траур.Понеже дрехитепредставляват до известна степен една духов-на обвивка, нужно е и в най-голяма самот-14 ност, и в обществото, човек да се облича вново, удобно и красиво " 

""Който носи стари дрехи, внася в новото си Азмисли, които отдавна е отхвърлил от себе сикато отживели.Този елемент налоши настроения и на психическо разтлениее това, което прави старите дрехи така да ниомръзват"

""Природата не носи стари дре-хи, природата никога не пести като хората пе-ра, козина и бои""

"Това, което радва окото, ободрява ду-ха, а което ободрява духа, ободрява и тяло-то. Бъдете богати във вашия дух, във ва-шето въображение и в съзнанието си и материалното богатство ще дойде."

""Обличайте децата в бяло, пъстро. Траурът трябва да се носи с креп на ръката.""

ЦВЕТЯТА 

"Татко създаде прекрасна градина къмкъщата ни. Той много обичаше цветята.С18 някаква особена любов и нежност се отнася-ше към тях, възхищаваше им се от цялото сисърце. Цветята – децата на ангелите"

""На мен мибяха оставили едно място от двора, не голя-мо, но чудесно, където аз можех да си правякаквато искам градина, да си засадя каквотоискам, да си подреждам лехички, както михаресва. Много беше приятно, но и полезноза мен и развиваше въображението ми."

ЖИВАТА ЗЕМЯ 

"Разхождахме се много. Ни-кога няма да забравя тези разходки. Таткобеше прекрасен разказвач. Той ми разказва-ше чудесни приказки – за гномчета-джуджен-ца, които са духовете на земята, и на мен мисе струваше, че ги виждам в гората; за селфи-дите – духовете на въздуха, за ундините, ру-салките – духовете на водата, за саламандри-те – духовете на огъня. За всички тях слушахвълшебни приказки. Говореше ми за елфите, които са в цветята, и аз разговарях с цветята имисля, че ги виждах и говорех с тях."

"Казвашеми колко трябва всичко да се обича в гората, 22 колко трябва да пазим тревичките, цветенца-та, никога да не късаме листенца, цветенца, защото тях ги боли и те са живи. И че всич-ко е живо и разумно в природата"

"В приказките децата приематразликата между добро и зло и то оставаза цял живот"

"Мамаи татко ме поощряваха. Те вярваха вмен, атова е неоценимо. Винаги гледаха и се рад-ваха на рисунките ми. Това ми даваше вяра вмен и аз много, много рисувах. "